всеки си живее някакъв своий собствен общ живот очарователен с полета и комини и смахнати дстинации....майка ми ме замъква на църква в събота дори потънала в трева и рози и с чешмичка на мюсюлмански каменни надписи...колко време ми бе необходимо да благодаря за всичко поотделно?трябаше ли? може би е по-важно да благодариш на хората, които са го създали, било то за теб или просто ей така....отново помрънках че няма на кой да подарявам приказките и отново ми казаха да си затварям устата. защо го обичам този град, знаеш ли? защото тук винаги нещо поне е наред и мечтите ми се сбъдват малко по малко. ето днес Смешка (всъщност Веселка) ме посвети рицарски в изкуството на превода и ме натовари с нови книги, с обещания и идеи и какво ли още не...само не и с време.
мъничката ти двупластова душа
не го разбирай толкова
буквално
като кърпички за
илюзорен грип
би ли попила
всички отвратителни измислици?
хайде, бягай,
е не ми взимай кафето, де
килимче
shattered на cranberries
нещо незначително
дълго след като съм затворил капака
на собствения си
кош за боклук
свит на кълбо вътре
и
с цялата свобода
на индивида
в конвулсивно
стиснатите ми юмруци
бягай казах, има кой да те чака.