сънувах, че си говорим
кратки фрази
не помня думите
само усещането
гласовете
дълго след последния
опит за "чао"
никоя от нас
нямаше сили да затвори
и така си мълчахме
улавях всеки шум около теб
от другата страна
исках поне да те познавам
а те усещах толкова близка...
после сънувам детето с меча
в бяла рокля до замръзнало море
гори и хора, от които бягаме
да изкачим / какъв връх?!
черни зверове
убивам един непознат
отсичайки главата му
преследваше ни
крещях й да бяга докато гледах как тялото му пада
а после се събуждам от викове "Елица, Елица."
в опити да я настигна, да я намеря
и да й кажа че вече всичко е наред
преследвачът е мъртъв
а другият се е отказал;
от посоката, в която тя изчезна
се връщат други хора, тичайки
и се кръстят уплашено
незнам какво е станало
излизам от съня без да я намеря, както винаги.
да, това е защото толкова ме бива да се боря с черни зверове
за нея
да убивам хора, непознати
за нея
да изкачваме върхове от лед
с нея
но не и просто да нося бяла рокля до езерото.