толкова пъти е трябвало да спра...
на финала...или по средата...
но аз не обичам да поглеждам грешките
през съзнанието си...
и те преминават през филтъра на всичко,
което правя..
а аз не спирам.
и мисля, че точно това никога няма да науча.
било е отдавна, когато само страха е бил до мен,
за да ме насочва..
от сега нататък ще имам всичко..
разбираш ли?
дори и теб..
и теб..
но няма да ти тежи...и няма да си притежание.
аз не умея да задържам.
може би влияя...
може би съм най-смахнатото болче
в машината на паметта ти,
заради мен ще разглобиш всичко...
а аз ще скоча от високо само заради себе си.
ще се смееш сега...
ще се почувстваш ли излъган,
ако не плача пред теб, дори света да тежи
в утробата ми?...
ако нося горчиво кафе, когато единствения бонбон
в целия свят е останал по грешка в моя джоб...
ще имам ли силите да остана това което съм, преди някой да ме убие поради същата причина, заради, която ОТСТОЯВАМ.
не ме интересува.
може би наистина не съм в ред...
дали съм в изправност...нали не ме познаваш...
за теб е без значение...
а за мен всичко е знак...
от нерешимото уравнение, без което ще спася
всички непреодолими от нормалността неща.
ще ставам.
излизам на разходка...